Малко смях

Възполвайте се от най-новите тарифни планове с много отстъпки от КАТ!
Предлагаме ви новите карти за експресно разплащане с 20, 50 и 100лв глоби в тях.
За VIP и корпоративни клиенти предлагаме новия тарифен план "Фитипалди" - за 1000лв и всички нарушения през месеца са безплатни.
Не забравяйте и за новата абонаментна услуга "Любимо нарушение".
Глобите за предварително избрано нарушение ще бъдат с 50% отстъпка.
И накрая само за 500лв картата "Антирадар" - когато сте с нея радарите не могат да определят скоростта ви.
Следете промоционалните оферти на КАТ!



Kак да привлечем вниманието на човек, седящ до нас в самолета:
1.извади своя лаптоп от чантата
2. Отвори го много бавно и спокойно
3. включи го.
4. убеди се, че този глупендър до теб гледа в екрана
5. включи любимата си търсачка
6. затвори очи и вдигни ръце към небето
7.поеми дълбоко дъх и отвори този адрес: http://www.thecleverest.com/countdown.swf
8. Погледни в лицето на твоя съсед




Из отчета на службата за безопасност при Пентагона... "...по повод взломеният от китайците сървър на Пентагона..."
1. Всеки китаец е опитал по три пароли.
2. Всяка втора парола е била "Маодзедун".
3. На 657983241-ия опит сървърът се е съгласил че паролата е "Маодзедун".



Първи училищен ден в едно средно училище в САЩ. Учителката представя нов ученик - Такиро Сузуки от Япония.
Часът почва и тя казва:
- Сега ще видим дали познавате историята. Кой е казал “свобода или смърт”?
Никой не знае, но Сузуки вдига ръка:
- Патрик Хенри, Филаделфия, 1775 г.
- Много добре, Сузуки. А кой е казал “Държавата е народът и като такъв никога не може да умре”?
Сузуки става:
- Ейбръхам Линкълн, Вашингтон, 1863 г.
Учителката поглежда другите деца и им казва:
- Засрамете се, деца! Сузуки е японец, а знае по-добре от вас американската история.
Тих глас от последните чинове:
- Да им го натаковаме на японците!
- Кой каза това? - изкрещява учителката.
Сузуки вдига ръка:
- Генерал Макартър, Пърл Харбър, 1941 г. и Ли Якока на събранието на акционерите в Крайслер, Детройт, 1982 г.
Учениците стоят в пълна тишина, когато пак някой се обажда:
- Да го духаш!
Учителката, извън кожата си:
- Стига вече! Кой беше това?
Сузуки:
- Бил Клинтън на Моника Люински, Белия дом, 1997 г.
Някой друг извиква:
- Сузуки е лайно!
Сузуки веднага отвръща:
- Валентино Роси, мото-състезанието Гран-При в Рио де Жанейро, Бразилия, 2002 г.
Всички изпадата в истерия, учителката припада, а на вратата се появява разсилният:
- Да го еба! Никога не съм виждал такъв хаос.
Сузуки е готов:
- Българският премиер към министъра на финансите, за разпределението на бюджетния излишък, София, 2004 г.




Пациент влиза при лекаря и казва :
- Докторе нещо не съм добре. Снощи с жена ми се заприказвахме, говорихме си говорихме си и се изчукахме.
- Еее, в това няма нищо лошо.
- Да, ама на другия ден дойде балдъзата. Заприказвахме се и най-накрая се изчукахме.
- Еее, от това по-хубаво няма.
- Да, ама на следващия ден дойде баджанака. Приказавахме си, приказаахме си и го изчуках.
- А бе я да си ходиш, че много се заприказвахме нещо!



Истински случай от практиката на техническата служба по поддръжка на текстовия редактор Word Perfect.
Участвалият в диалога с клиента(К) инженер(И) е бил уволнен от работа.

Диалога е следния:

И: Добър ден, тава е служба по техническа поддръжка. С какво мога да ви помогна?
К: Имам проблем с Word Perfect...
И: А какво по-точно?
К: Аз писах текст, и изведнъж какво направих всичко изчезна някъде.
И: Как така изчезна?
К: Просто изчезна.
И: Хм... А в момента какво виждате на екрана?
К: Нищо.
И: Съвсем нищо?
К: Той е празен. Нищо не се случва каквото и да натискам от клавиатурата.
И: Вие все още ли сте в Word Perfect или сте излезли от него?
К: Откъде да зная?
И: Вие виждате ли промпта на ДОС на екрана?
К: Какво е това промпт?
И: Нищо, нищо... Кажете ми, можете ли да преместите курсора?
К: Ами не никакъв курсор няма... Нали ви казвам - нищо не се случва когато натискам клавиш от клавиатурата...
И: На вашия монитор свети ли индикаторната лампичка?
К: На монитора? Какво е това?
И: ???!!! Това е една такава джаджа пред вас на масата с екран, прилича на телевизор. На нея има лампичка, която паказва, че той е включен. Тя свети ли?
К: Не зная...
И: Бъдете добри, погледнете монитора и намерете мястото, където е включен кабела за захранването. Виждате ли го?
К: Мисля че да...
И: Отлично. Проследете този кабел до кантакта и ми кажете той включен ли е в него?
К: Да, включен е.
И: Докато гледахте монитора, забелязахте ли че там са два кабела а не един?
К: Не.
И: Трябва да има два кабела. Моля ви се погледнете монитора отново и намерете втория кабел.
К: Аха, намерих го.
И: Проследете и този кабел - той трябва да е включен направо в компютъра.
К: Аз не мога да го достигна.
И: О, господи... А вие не можете ли все пак да погледнете, включен ли е този кабел в компютъра?
К: Не.
И: Даже ако ви се наложи да го направите и да погледнете компютъра?
К: Не че не мога да погледна, а просто защото тук е прекалено тъмно!
И: Тъмно?!!
К: Да, светлината от прозореца е недостатъчна.
И: Ами светнете лампите в стаята!
К: Не мога.
И: Не можете? Защо?
К: При нас стана авария на тока и в цялата сграда няма осветление.
И: В цялата сграда?! Ммм... Дабре, мисля, че зная какво трябва да се направи.
Вие пазите ли кашоните, в които е бил опакован компютъра?
К: Да, всички с в шкафа.
И: Прекрасно! Извадете кашоните, изключете компютъра, опаковайте го както е бил и го занесете обратно в магазина, от който сте го купили.
К: Сериоезно? Толкова ли е лошо положението?
И: Опасявам се, че да.
К: Добре, аз така и ще направя. А какво да кажа в магазина?
И: (вече не сдържащ се) КАЖЕТЕ ИМ, ЧЕ ТАКЪВ ИДИОТ, КАТО ВАС, НЕ ТРЯБВА ДА ИМА КОМПЮТЪР!!!

Водено е дълго дело, което инженера е спечелил, считайки, че е бил уволнен без причина.

Това е най-добрата адвокатска история на годината, десетилетието а може би и на века. Истински случай!

Действието се развива в град Шарлот, Нова Каролина. Адвокат си поръчва кутия пури (24 броя). Много рядък вид и много скъпи ($15,000 кутията). След като кутията пристига, адвоката бърза да ги застрахова. Направил застраховка на пурите против кражба, всякакъв вид природни бедствия включително пожар. За около месец време, преди още да е направил и първата вноска към застрахователната полица, адвоката изпушил пурите и завел иск срещу застрахователната компания. В иска, той обяснил, че пурите били безвъзвратно загубени “в серия от малки пожари” и настоява застрахователната компания да му изплати загубата. Застрахователната компания отказва да плати, основавайки се на очевидните причини, че адвоката е изконсумирал пурите по най-популярния начин – изпушил ги е. Адвоката ги съди ... и спечелва делото! Произнасяйки се, съдията се съгласява със застрахователната компания, че иска е маловажен и безмислен. Въпреки това, съдията казва, че адвоката държи полица от застрахователната компания, която застрахова пурите против пожар, без да се казва в полицата точно какъв пожар не е приемлив. Следователно застрахователната компания е длъжна да изплати застраховката.
Вместо да губи време и пари в дълги процедури и апели, застрахователната компания приема решението на съда и изплаща на адвоката $15,000 за да покрие “загубата” на толкова ценните пури в серията от малки “пожари”.

Сега, дръжте се за стола, защото идва най-готината част. След като адвоката осребрява чека, застрахователната компания пуска оплакване в полицията, искайки ареста на адвоката. Обвиняват го в причиняването на 24 пожара. Арестуват го! В съда, застрахователната компания вади на показ застрахователната полица и адвокатското свидетелство от предишното дело. Адвоката бива обвинен за причиняването на 24 умишлени пожара на застраховано имущество и бива осъден на 24 месеца затвор и $24,000 глоба.

САМО В АМЕРИКА!

Македонски селянин на годината

Юзерът:
"Компютъра не щя да се включи - викам оня шаман админа. Дойде той, вдигна ръце към небето, промърмори някакви неясни думи, завъртя ми стола 10 пъти около оста му, ритна компютъра, наведе се под бюрото, и пак промърмори нещо неясно, вкючи компютъра и той тръгна! Пак дигна ръце към небето, промърмора нещо и излезе."

По думите на админа:
"Отивам при юзъра - а тоя глупак така са'й въртял на стола, че намотал около него захранващия кабел. Напсувах го яко ама тихо да не ме чуе, разплетох кабела, ритнах компютъра по-далече под бюрото, включих го, пак го напсувах и си излязох."

В един парк на пейка седят гражданин и полицай. По едно време гражданинът извикал:
- Ах, тяхната мамица...
- Какво си се разпсувал на обществено място - срязал го полицаят.
- Как какво - пейката е прясно боядисана!
- Ах, тяхната мамица...

Всичко започна когато един ден си седях на бюрото и си спомних за телефонен разговор който трябваше да проведа а бях забравил. Намерих номера и позвъних. Вдигна мъж който каза:

- Ало?

- Здравейте, аз съм Крис. Мога ли да говоря с Робин Картър?

Неочаквано телефона ми беше затворен. Не можах да повярвам че някой може да бъде толкова груб. Намерих верния номер на Робин и и се обадих – бях разменил последните две цифри на номера. След като свърших разговора с нея отново набрах „грешния" номер. Когато някой от другата страна ми вдигна, аз извиках

- Ти си ГЪЗ!!! - и затворих.

Записах си номера с думичката „ГЪЗ" до него и го прибрах в чекмеджето на бюрото. На всеки няколко седмици когато плащах сметки или просто имах наистина лош ден аз звънех на този номер и крещях в слушалката „Ти си ГЪЗ!!!". Това винаги ме успокояваше. Когато програмата „Разбери кой звъни" се появи и в нашия район си замислих че моето терапевтично „Ти си ГЪЗ!!!" трябва да спре. Така че отново му се обадих и казах:

- Здравейте, аз съм Джон Смит от телефонната компания. Обаждам ви се за да разбера дали се интересувате от нашата програма „Разбери кой звъни".

- НЕ! – извика той и ми затвори. Веднага го набрах отново и му казах

- Защото си ГЪЗ!!!

...

Един ден бях до супермаркета чакайки да се освободи място за паркиране. Някакъв пич с черно БМВ ме изпревари и паркира на мястото за което търпеливо чаках. Натиснах клаксона и се разкрещях че аз чакам за това място. Идиота не ми обърна никакво внимание. Тогава забелязах табелката „Продава се" залепена на прозореца така че си преписах телефонния номер от нея. След няколко дни, точно след като звънях на първия „ГЪЗ"(сложил съм си номера му на бутоните за бързо набиране), си помислих че не е лоша идея да звънна на беемве гъза също.

- Ало, вие ли сте човека който продава черно БМВ?

- Да. Аз съм.

- Можете ли да ми кажете къде мога да видя колата?

- Разбира се. Аз живея на 1802 Запад, 34-та улица. Жълта къща и колата е паркирана точно отпред.

- Извенете, вашето име е?

- Казвам се Дон Бъргмайер. - отговори ми той.

- Дон, по кое време сте си вкъщи?

- Всеки ден след 17.00.

- Слушай Дон, мога ли да ти кажа нещо?

- Да?

- Дон, ти си ГЪЗ!!! - и затворих. Добавих номера му в бутоните за бързо набиране.

Сега, когато имам лош ден, имам и двама гъзове на които да звъня. След няколко месеца ми дойде идея. Звъннах на гъз N1:

- Aло? – попита той.

- Ти си ГЪЗ!!! – но не затворих.

- Още ли си тук? – попита той.

- Да, тук съм – казах аз.

- Спри да ми звъниш!! – изкрещя той.

- Нама пък! – изкрещях му и аз.

- Кой си ти? – проклинаше той

- Казвам се Дон Бъргмайер.

- Така ли? И къде живееш?

- 1802 Запад, 34-та улица, ГЪЗ ТАКЪВ! В жълта къща и черния ми баварец паркиран отпред.

- Ей сега идвам Дон. По добре почни да си пееш молитвите! – заплаши ме той.

- Мухаха! Като че ли ме е страх от теб ГЪЗ смотан!

След това звъннах на гъз N2:

- Aло? – каза той.

- Здрасти бе ГЪЗ сплескан – казах аз, отново без да затварям.

- Само да те намеря... – се развика той.

- И? – прекъснах го аз – Какво ще направиш?

- Ще те спукам от бой!

- Е, значи това е твоя шанс – казах аз – Ей сега идвам да видим!

След което затворих и незабавно се обадих в полицията и им казах че живея на 1802 Запад 34 улица, и в момента се прибирам за да убия моя любовник. След което звъннах в Новините на 9 канал за да ги уведомя че двама гейове се бият на 1802 Запад, 34-та улица. Бързо отидох до колата и тръгнах към 34-та улица. Там имаше двама задници които се пребиваха от бой пред 6 патрулки, полицейски хеликоптер и репортерски екип от новините!



Ето сега се чувствам добре. Управлението на гнева наистина работи!!!

Рибар пелтек разправя как е ходил за риба:
- Отивам аз на ъеката за ииба, фъълам въдицата, въътааа, въътааа, въътааа - куу...

няма такъв текст на песен просто